Lucifer's Angel

Отново се разкъсвам отвътре.
Отново не знам коя съм.
Коя да бъда.
Себе си без теб-или себе си с теб.
Без теб се чувствам непокътната, свободна.
Ти си като котва, опитваш да ме промениш...
Но така и не опита да ме разбереш.
И знаеш ли, аз опитах.
Опитах да те приема.
Но се изморих.
Да бъда себе си желая.
Но трудно е, по пътя имам чувствто ще се изгубя.
Но ще опитам.
Трябва са бъда силна.
Трябва да бъда себе си.
И трябва да го направя без теб.


***


Сега, в предсмъртния си час
се чувствам по-щастлива
от всякога
да бъда в ръцете ти
знаейки, че няма да ме изоставиш
И всички спомени
внезапно придобиха
смисъл, непознат
за мен
Всички думи,
жестове,
емоций
А аз
бях
твърде
сляпа
за да забележа
А вече няма време
Спокойна съм
Казвам ти сбогом без да се страхувам
Защото знам, че някъде, някога...
отново
ще
бъдеш
мой

***
Има ли нещо вечно?
Има ли нещо неразрушимо?
Мечтите?
Кога ще осъзнаем че не ние управляваме миговете, а те нас?
Кога ще разберем че не владеем положението?
Малцина го правят.
Останалите просто...живеят в заблуда



Поглеждам те.
Усмихваш се с блестяща усмивка.
Знаем, че това е края
Но сме твърде изплашени да си го признаем
Затова се преструваме
Въпреки че световете ни се разпадат
Въпреки че сме обречени
Все пак си представяме свят
в който сме заедно
без да се крием
без лъжи
без интриги
И поне веднъж,
поне за миг...
желаем тази фантазия да стане реалност