Това е цитат от моя творба, моля коментирайте в темата
Виждах как бяга за живота си. Как се препъва в гората, търсейки място, където да се скрие от него.
Но нямаше такова. Тя беше отчаяна, облята в сълзи. Беше му се доверила. Беше го обикнала.
И нямаше значение какво ще направи сега. Беше обречена да умре.
Знаех го. Но не мога да направя нищо. Нищо…
Той я настигна за секунди. Досега просто си играеше.
-Както се казва, не си играй с храната…-изрече високо и се изстреля към нея. Сграбчи я и наклони главата й, впивайки зъбите си в меката, туптяща плът. Тя извика отчаяно, смразяващ вик на умиращ. И млъкна. Вече нямаше сили дори да диша…И просто спря…
-Мисля че…се…оправи…ще я заведа в колата.-чух далечен глас.